Игри

Информация за страница Бяла черква

Бяла черква е град в Северна България и се намира в Област Велико Търново, Община Павликени. До 1879 г. селището носи името Горни турчета, а сегашното си име градът получава през 1966. Преди това след Освобождението местното население му дава името Бяла черкова. Селището е официално обявено за град през 1976 г., когато се чества 100 – годишнината от Априлското въстание. Градът се намира в Централна Северна България, в Западната средна част на Област Велико Търново. Климатът там е умереноконтинентален, като се характеризира с горещо лято, студена зима и голяма годишна амплитуда. Около 10 – 15 % от валежите са от сняг, и освен това е характерно честото образуване на зимна покривка. Почвите са черноземни, което ги прави подходящи за отглеждането на селскостопански култури. Растителността е предимно естествена горска и горско – храстова. Основните дървесни видове са благун и цер, а на по-влажните места се срещат липи и ясен. В землището на града отдавна има живот – той датира още от дълбока древност, когато тук се заселват тракийски племена. Римляните, славяните и прабългарите, които са следващите обитатели, оставят в наследство редица крепости, манастири, както и антични пещи за строителна керамика. През далечния 14-ти век Бяла черква достига размерите на средновековен град, който обаче до голяма степен е разсипан при нашествието на османците. Според историческите предания жителите на града участват в Първото търновско въстание през 1598 г., след което турците опожаряват селото. В ново време името на града в литературата се променя на Белинска по името на язовир Белина.

                Първата черква в района се строи през 1832 г., когато жителите имат повече самочувствие и финансови средства. Първото частно училище пък отваря врати три години по-късно – през 1835 г. Нивото на образованост е сравнително по-високо в сравнение с голяма част от населените места по българските земи. Когато местния свещеник Димитър създава през 1849 г. първият вариант на Родословието на Бяла черква, българските къщи са сравнително повече от турските – 107, докато последните са по-малко от 40. Градът е известен като един от символите на българското Възраждане – епохата, когато народът започва да се осъзнава като отделна нация и започва да търси всякакви пътища за своето признаване – мирни и въоражени. В района настъпва активна дейност, свързана с църковните борби и тези за национално освобождение. Първата църква Свети Димитър е построена през 1832 г., а през 1866 г. е издигната нова църква. В нея са вградени римски мраморни колони от античния Никополис ад Иструм и която всъщност съществува и до днес. Роденият в града учител Драгия Ненов през 1843 г. прави препис на История славянобългарска. Днес този препис е известен като Белочерковски и е един от малкото напълно запазени такива. Първото селско читалище в българия Братска любов е създадено именно в Бяла Черква. Това паметно събитие се случва през 1869 г. и е дело на Бачо Киро. В националноосвободителното движение на града жителите взимат дейно участие, като през 1872 г. е основан революционен комитет, чийто председател е Бачо Киро. На 24 юни по стар стил градът посреща свободата от османските завоеватели, като тогава започва исторически и културен подем.

 

 

 

Етикети:   Градове , България
eXTReMe Tracker